`cause i just don`t give a shit ;]

Беше късно през нощта. Ри се взираше в отвореният прозорец, а дългите й мигли докосваха леко бузите й.
Спеше й се. Както всяка вечер през тази глупава седмица. Умираше за малко сън, но не можеше да заспи.
До нея лежеше Майкъл. Тя му хвърли един преценяващ поглед и се почувства добре. Винаги когато го видеше й ставаше добре. Светлините отвън се отразяваха в кожата му и я караха да блести странно. Въздъхна и се зачуди как успява да спи.
Беше студено.
Ноември месец в Лондон. Нормално. Не валеше - което всъщност беше странното. Но Ри не обичаше дъжда.
Накрая се отпусна на леглото. Мързеше я да затвори прозореца. Майкъл бе топъл и, поне за момента - мек. Усмихна се и вдиша от аромата на кожата му. Мирисът я унесе бързо.
-
А сутрините при тях бяха тихи.
Ри се събуди още с първият звук на алармата.
- Майк - изсъска тя в ухото му и той отвори очи.
Треперейки момичето се уви в първото нещо, попаднало пред очите й. Оказа се тениската на Майк.
- Каква ирония - промърмори той, така че тя едва го чу.
- Ирония?
- Да се обличаш в дрехите ми след снощи.
Ри вдигна рамене.
- Трябва ми душ...?
- Нямам.
Погледа й се разшири и преди да се ядоса погледна очите му. Бяха прекрасни, искренни... Не се шегуваше. Отказа се от идеята да му се разкрещи.
- Не си ми казвал.
- Не си ме питала.
- Защо?
- Парите не са лесно нещо за изкарване.
- Но...
Отказа се да спори и направо премина към въпроса:
- Къде се къпеш?
- Тук-там - усмихна се. - Поливам се с вода.
Да не би да беше попаднала в средновековието?! По дяволите. От устата й се измъкна някакво неразбираемо възклицание. Майк се надигна от леглото, дори не си направи труда да се покрие с нещо.
- Хубава си, когато си ядосана. Както онзи път, в училище...
Ри изтръпна, когато топлите му ръце се допряха до кожата й. А може би и не само заради това.
- Трябва да бързам... - промърмори тя и се остави да я целуне. Може би малко неухотно, а може би Майк не го забеляза.

Часът по Изобразително изкуство се превърна в сборен пункт на всякакви откачени рисунки.
Ри и Кейт - момичето, което стоеше до нея - уж рисуваха някаква обща рисунка. Накрая се оказа, че всяка е нарисувала нещо различно. Винаги, винаги ставаше така.
Ри се чувстваше допълнително изнервена заради снощи. За пръв път беше спала с Майк. Не беше наясно точно защо. Той бе страшно привлекателен, но строг учител. Оценяваше най-високо знанията, а Ри нямаше такива. Имаше само талант да рисува, но това не беше достатъчно.
Може би го направи заради това. Щеше да има лоша оценка само по Изобразително изкуство. Не си струваше да провали всичко заради това. Но сега, когато усещаше погледа на Майкъл върху себе си, се замисли дали беше постъпила правилно.
Никога нямаше да разбере.

Час по математика. Слънцето проблясваше през щорите и осветяваше лицето на едно облечено в синьо момиче, пишещо с черна химикала на сини звездички. Момичето, което седеше до нея отчаяно въздъхна и стана с листа. Остави го на бюрото на учитея и излезе навън за да реве и да се оплаква на приятелките си. Учителят си намести очилата и погледна към първото момич. Гледа я около 2 минути и усети потупване по рамото. Едно момче кимна към друг лист на катедрата и излезе. След това още едно.
Остана само момичето. То нервно трякаше с химикалката по бюрото и гледаше в листа. Написа нещо. Задраска го. Пусна химикалката на чина и си облегна главата в ръцете. След 20 секунди пак я взе и написа нещо, измънка нещо, явно недоволна с отговора, но не го задраска.
Су продължаваше да я гледа в транс. Беше му тъжно да я гледа как се мъчи, но и едновременно с това му идеше да се засмее. Все пак, първото чувство преобладаваше. Продължи да я гледа. Звънецът би и той се сепна. Беше му неприятно, но и кимна да предава. Момичето въздъхна, стана и му даде листа. Изглеждаше сякаш ще се разплаче.
Взе си раницата и тръгна да излиза навън, но гласът му я спря.
-Фини, ела при мен след часовете.
-...Да, господине.-отовори с плах глас момичето и излезе от стаята.

Пробяга 20 метра до тоалетната и се блъсна в едно червенокосо момиче на излизане. Извини се, но не и обърна внимание, явно мислеше за нещо друго. Фини изтича при огледалото и си наплиска лицето с вода.

Почука на вратата и влезе. Мъжът и се усмихна и и направи знак с ръка да влезе. Затвори след себе си и седна на първия чин срещу катедрата. Су и заянесе листа и тя подсмръкна примирено. Тройка. Не обичаше тройки. Не обичаше петици. Разплака се. Усети, че ръката на учителя и докосва лицето и и си вдигна главата.
-Можем д аоправим оценката.-усмихна се Суи я целуна. Беше нежна целувка, не нахална. Захапа долната и устна, но в този момент врата се отвори и той бързо отскочи назад. Трябваше да заключи. Вътре влезе колежката му математичка и ги погледна.
-Консултации.-Су възвърна сериозния си зловещ вид и жената бързо кимна и отиде до катедрата да извади нещо.
-Смяната ви свърши, Бервалд.
-Да, извинете ме...
-Аз ще си тръгвам...-Фини стана и бързо изприпка навън.
Су я последва и огледа коридора, но нея вече я нямаше.

По коридорите вървеше Ри, все още замаяна. Преди малко беше получила бележка от Майк - също както си предаваха бележки в детската градина. Беше сладко... по свой си начин.
Той й харесваше. А и явно си падаше по нея. Поне по тялото й. За Ри това беше предостатъчно.
Забеляза момичето, в което се беше блъснала днес... Изглеждаше разтроена. Руса. Ри харесваше блондинките. Естественият й цвят на косата беше рус. Усмихна се, но непознатото момиче отново се блъсна в нея. По дяволите.
- Хей, какъв ти е проблема?! - извика Ри след нея.
Блондинката се спря. Беше по-висока от Ри... и изглеждаше по-силна.
- Никакъв.
Гласът й беше плачлив, развълнуван. Трабъл се загледа в нея - красавица. Плъзна поглед по извивките й - перфектни. Защо можеше такова момиче да е така силно развълнувано?
- Тагова защо се блъскаш винаги в мен?
- Понякога се блъскам и в други хора.
Ри сви рамене. Не беше ядосана, просто упорстваше.
- Аз съм Ри... Добре де, Рии Трабълнайт, но обикновено ми викат по-накратко.
Блондинката се поусмихна, явно се успокой.
- Фини, ъъъ, приятно ми е.
- Бягаш от кабинета по математика?
Лицето на Фини се разтегна в гримаса.
- Не, че това е лошо - побърза да заключи Ри. - И аз не си падам по нея...
Но учителят... Учителят беше сладък, дори секси. Не, че за Ри представляваше нещо пред Майк.
- Не това е проблема...
Фини изглеждаше толкова разстроена и объркана, че Ри неусетно се приближи до нея...

- Целунал те е?
Adorable. Това училище беше секс развъдник.
Фини кимна.
- Хареса ли ти?
- Да, но...
- Какво "но"? Няма но-та. Кефи те, тръгваш с него...
Ри тъкмо се беше изтегнала на пейката. С едната си ръка прегрщаше Фини, а с другата разсеяно пишеше СМС.
- Ти би ли направила такова нещо? - попита внезапно Фини.
Този въпрос свари Ри малко неподготвена. Зачуди се дали да бъде искренна, но... Момичето й се беше доверило. Защо и тя да не направи така?
- Аз... аз вече го правя.

Нов ден, нови часове. Кейт едвам стана от леглото. Би желала да се излежава още и още. Не да отиде в даскало с адски сладските момчета и учит.. "Чакай, КАКВО?" изкрещя си тя наум и потрепеси. Миг след това вече беше на крака и вървеше към банята, за да си вземе душ. Изми си зъбите, оправи разплетеното гнездо, което би трябвало да е коса, и се облече. Сложи неизменните ръкавици, днес в цвят небесносиньо и на дупки. Метна розовата раница на гърба си и замина към даскалото. По пътя срещна част от съученичките си и се присъедини към тях. Смееха се и разговаряга за страшно секси учителите. Ки вървеше мълчаливо до тях и си мислеше. Мислеше за всичко, което те си говореха. Нормално ли е? Все пак те са учители, не някои момчета на тяхната възраст.

Неусетно стигнаха до училището. Първи час - любимата на всички химия. Любима заради готиния учител. Групичката на момичетата се качи до третия етаж и влезе в стаята. Кери и Джен помахаха на сладкия учител и той им се усмихна. Те срамежливо се захилиха и седнаха по местата си. Кейт вече беше на чина си и беше извадила тежащия един тон учебник и тънката, изподраскана тетрадка. Не че щеше да я отвори де. Положи глава на чина си и се унесе. Винаги спеше в химията, но пък винаги получаваше високи оценки. Събуди я нахалния, гаден, стар звънец.

Следващ час - физическо. Ки обичаше часовете по физическо. И не, това не беше само заради адски сладк... "Оф.. Айде пак с тея помисли" - изпуфтя изнервената вече Кейт наум и тръгна към големия салон.

Физическото започваше с обичайното преобличане. На момичетата им се налагаше да си развалят целият външен вид, за да подмятат топки, да играят тенис или просто да стоят на скамейката. Ри не си падаше толкова по този час. Залитайки се освободи от ботушите на високи токчета и тясната тениска. Изпуфтя.
- Не мога да разбира защо хората са го измислили този час...!!
Кейт й се ухили.
- Може би си падат по спорта?
Трабъл завъртя очи. Намъкна нещо, което би трябвало да е анцунг и си вдигна косата. През това време Кейт, която се правяше значително по-бързо с преобличането. Как го правеше оставаше неразрешима загадка. Улови я под ръка идвете се запрепъваха... така де, заслизаха по стълбите към салона.
Учителят им по физическо възпитание, господин Ар, беше 25 годишен мъж с релефно тяло и множество татуировки. Никой от учениците не знаеше точно от къде е дошъл и как е постъпил тук на работа... но беше добро допълнение към състава на училителите. Математика, Фотография и Изобразително изкуство, а сега и Физическо - никак не беше зле. Той обаче беше малко груб... понякога. Но това беше част от чара му.
... но Ри, разбира се, смяташе, че Майк е по-добър от него. Когато се загледа в господин Ар (Кийън, спомни си изведнъж), не можа да не се сети за... вчера. Следобед.
... Беше необичайно слънчево. Майк я беше помолил да се срещнат на някое обществено място. Хапнаха набързо, лекият, незаангажиращ разговор протече необичайно леко. Майк знаеше как да предразполага хората. Бяха седнали в КФС. Той се наведе към нея и очите му за миг й се сториха страшно нежни.
- Ти си перфектна - прошепна той, а топлият му дъх опари лицето й.
Ри поклати глава и извърна поглед, но той придърпа лицето й към своето и я целуна. Езикът му бавно вкуси от очертанията на устните й и нежно ги разтвори. Беше упорит в целувките си - поне в тези към Ри. КФС изчезна, изчезнаха хората.
- Да отидем някъде... - почти заповяда Майк. Той винаги нареждаше, но за момента Ри не беше склонна да спори...

- Трабълнайт? - Ри се стресна, чула фамилията си някъде там, в настоящето.
Господин Ар. Целият беше потен и релефен и красив...
... но не беше Майк. Ако Кейт не я бе треснала с топката точно в този момент Ри пак щеше да се отнесе.
- Не играеш. - отбеляза Ар.
- Аз... той.. какво да играя? - гласът на Ри беше отмалял и замаян, но това всъщност не беше така.
Кийън се загледа в очите й критично и се приближи. Продължи на нисък глас, така че само тя да го чуе.
- Не ме лъжи. Просто седни на скамейката или ми кажи, че не искаш да играеш. Но не ми се прави на смъртоносно ранена. Не ме лъжи - никога!
След тази тирада Ри се почувства малко гузна, но въпреки това предпочете да си спомня за вчера, отколкото да играе волейбол.

Учителят беше облечен в полепнал по него спортен екип.Анцук и бял потник,който описваше всичките му мускули.
Кийън обикаляше отдалече салона и със сериозен поглед оглеждаше всички какво правят.Все пак оценки имаше да съставя.Беше строг към учениците.Преживял е доста перипети и се е научил на дисциплина..искаше да научи и тези пикльовци на ред.Кийън отдавна се бе научил да различава фалшивите извинителни погледи на ученичките.Ненавиждаше техните лиготии,идеше му да им зашлеви по някой друг шамар.Да разберат какво е болка,унижение.Тях ги караше да правят двойно повече нормативи,все пак трябваше да подържат телата си във форма.Учителят осъзнаваше,че повечето от момичетата в този салон разчитат единствено на телата си.Колкото и да ги беше преценявал не можеше да намери нищо уникално в техните скучни бели тела.
- Томас,повдигни малко краката!Така е много по-добре!
Господин Ар съжаляваше момчетата,които смееха да се наричат атлети.Та те все още нямаха истински мускули.Всичко бе напомпано изкуствено.Не бяха преживяли всичкият смут,който може да ги сполети.При всеки проблем биха избягали.Ненавиждаше ги.
Една баскетболна топка летеше към изсеченото му лице.Можеше да види на забавен кадан как топката се движеше към него и как момичето,което я беше изпуснало гледаше шокирано.Повечето се бяха вперили погледи в сцената,която се разиграваше.Рабира се,рефлексите му бяха безпогрешни.Хвана летящата топка в последния момент преди да се забие в носът му.Кийън я завъртя на пръстта си и я вкара в баскетболният кош.Всички мълчаха,очакваха някаква реакция..Крясъци?!Наказание?!Не.Господин Ар само отправи един поглед на момичето,което се казваше Кейт и продължи със своята обиколка.
- Продължавайте. - той забеляза,че всичко е замръзнало.
Времето отново започна да тече.
Кейт беше замръзнала.Нима той щеше да я подмине така!?Само с един празен поглед,без коментар.Това много повече я раздразни,отколкото ако се беше развикал и я беше унизил пред целият клас.Поне щеше да разбере как се чувства.Тя скърцна със зъби и скръсти ръцете си.
- Негодник!
Играта продължаваше.Никой вече не си спомняше за мимолетната случка,ала Кейт все още размишляваше върху станалото.Защо?!Не можеше да го проумее.И ето,че звънеца прекъсна обърканите и мисли.
- Ученици!Свободни сте!Моля поставете топките по местата им! - безразличният глас на Кийън се разнесе из целият салон.
Кейт погледна за последно Кийън с надеждата погледът му да изразява някаква емоция.Каквато и да е.Ала очите му шареха единствено по ученическият дневник..
Момичето се почуства по някакъв начин празна.Тя излезе бавно и без желание от салона и забърза към съблекалните,където вече я чакаха приятелките и.
Искаше да погледне очите му,дори и за миг,но той не я погледна...

П.П. Имам идея..може ли малко по бавно да навлезем в "любовната" афера между Кийън и Кейт.Иначе ми се струва твърде...лесно?!Не знам,както кажете.

Как, по дяволите, успяваше да изглежда така след часа по Физическо?!
Този въпрос тормозеше Ри непрекъснато. Кейт винаги беше... толкова красива. Разкрасена дори от физическото натоварване. Дори когато се потеше. Ако Ри беше обратна сигурно щеше да я обича...
Когато играеше, Трабъл винаги се скапваше. Беше прекалено слаба, прекалено крехка, единственото натоварване, на което издържаше беше от съвсем различен характер.
- Розовокоске - подкачи я Ри - какъв е следващият час?
- Математика - каза малко междодругото Кейт и бързо си събра нещата.
Ри подсвирна мислено ( ) и се запъти към кабинета по Математика.

... Да, и той изглеждаше добре. Секси учители. Божичко. Как изведнъж се превърнаха в център на Вселената?!
Ри се прозя и започна да си драска скоби върху тетрадката. Книжката обаче се оказа твърде малка, така че премина върху часа. Су не й обръщаше никакво желание. Всъщност не помнеше дори да е говорила с него... Или може би просто паметта й изневеряваше. Прозя се. Тази вечер трябваше да намери начин да поспи. Нямаше планове за следобела и(ли) времето около полунощ (нощта тоест), така че трябваше да се постарае поне в това.
Получи бележка:
"Спиш в час по математика, а?" Почеркът й беше познат. Едно от момчетата. Името му почваше с Дж май.
"Нямам излишък от друго време, в което да спя"
Той й написа още нещо, но тя игнорира бележките. Не можеше да спи при този шум.

Я, Фини!
- Фини! - провикна се тя щом забеляза блондинката.
Другото момиче се спря малко объркано. Явно не беше сигурно дали би следвало да говори с нея.
- Хей, ако се направиш, че не ме познаваш ще те набия - пошегува се Ри.
- Остава да не те познавам след вчера.
- Много лоши неща ли казах?
- Прекалено подробно описваш нещата.
- Сигурно. Увличам се по мъжки тела. Много обичам да ги снимам. Повечето мъже не ми дават.
- Защо?
- Те са задници...
Фини се разсмя. Изглеждаше по-тиха днес, по-далечна. Вече не беше разстроена.
- Предният час имах математика - подхвана Ри.
- О?
- Красив е... не го бях забелязвала до сега.
- Обяснимо е.
- Да, май твърде дълго се зазяпвам по другите даскали - пошегува се Ри. - Ако държиш мога и на него да обърна внимание.

Кейт се чустваше адски унизена след часа по физическо. Надяваше се на.. Хм, кой знае? Малко мъмрене поне. Или.. Както и да е, момичетата си заминаха към съблекалнята и Ки се преоблече бързо. После забра Ри под ръка и се замъкнаха до четвъртия етаж към математиката.

Кейт седеше и зяпаше младия, сладък даскал, който им преподаваше. Как, по дяволите, всички изведнъж, ей така просто, станаха толкова готини? Ки не можеше да си обясни това. Докато момичето си зяпаше ли, зяпаше, момчето до нея я побутна леко. Тя стреснато се обърна и видя уникално познатата физиономия на влюбения в нея от 7 клас Гилбърт, който и се усмихваше.
-Кажи, Гилбо - с въздишка каза Кейт. Момчето се ухили.
-Исках да те поканя да излезем в петък заедно с цялата компания, не че ще приемеш, поне да пробваме - Ки се ухили и каза:
-Мда, ще дойда.
-Супер! Значи ще мина през вас да те взема, става ли? - Кейт кимна леко с глава и пак се обърна напред.
Останалата част от часа мина като в мъгла. Момичето си мислеше къде ли ще ходят, какво ли ще стане и защо, аджеба, тя се съгласи. Звънеца възвести края на часа и Кейт бавно се изниза от стаята. Още като излезе, тя забеляза Ри, заедно с едно русо момиче, името и май беше Фини, и се затича към тях.

(Знам, че е малко, и се извинявам, просто наистина ми замина нанякъде творческото мислене.)

Фини и Ри чуха женски глас да крещи второто име зад тях и се обърнаха. Беше Кейт. Поздравиха се и продължиха да вървят в неопределена посока заедно. Докато Кейт и Ри си говореха за учителя по физическо, Фини се усмихна плахо и тъкмо щеше да завие към тях, за да не ги безпокои, когато Кейт я хвана заа ръката и с широка усмивка изпепели надеждата на момието да се измъкне.
-Извинявай, не се запознахме нали? Аз съм Кейт, от класа на Ри съм, на 16 години. Ти си Фини, нали? От долния клас.
-Аз...Да...
-Тя е любимката на Су.-засмя се Ри и дръпна по-малкото момиче към нея.-Искате ли да отидем на пица?
-С удоволствие.
-...Добре...

Влязохав една близка пицария и седнаха на маса до прозорците. Оставиха си чантите до стола и помолиха една сервитьорка д аим донесе меню. Фини си удари ръката в масата и пръстенът и падна. Докато с Ри се заеха да го търсят в радиус от 2 метра, Кейт заразглежда наоколо. Поръча три пепсита и взе трите менюта, остави две на масата и взе едно от шишетата. Но отпивайки първата глътка, видя нещо на 3 маси от тях и се задави.
-СУ!-изсъска тя и си издуха колата от носа.
-КАКВО, КЪДЕ?!-Фини се стресна и се изправи рязко, удряйки главата в масата. Шишетата трепнаха и Кейт ги хвана с две ръце за да предотврати вероятното разливане.
-Там!-посочи в предишната посока.
И там наистина седяха двама мъже, единият от които беше учителят им по математика.
Ри се изправи внимателно и подаде пръстена на Фини, която си беше закрила лицето с едно от менютата.
-Кой е другият?-попита.
-Това е директор Иванович...
-О, онази дърта къртица...
-Какво правят?
-Дъртия дава на Су някакви хартийки.
-Листове.
-Документи?
-Оставка.-чу се четвърти глас и трите момичета подскочиха. До тях стоеше Майкъл Инкредибъл. Ри издаде някакъв нечленоразделен звук и щеше да падне от стола.
-КАК...КОГА?
-Г-н директора се пенсионира и искаше сам да избере заместника си.
-Значи Су ще стане директор?-Кейт отпи от колата си.
-Вероятно.
-Защо си тук?-попита Ри.
-Исках да гледам.
-Значи вече няма да ни е учител по математика?-попита плахо Фини и погледна шишето пред себе си.
-Не, той обича работата си. Сигурен съм, че ще измисли нещо. Водка, моля.-каза на сервитьорката.
Обектите на вниманието си стиснаха ръцете, оставиха пари на масата и излязоха. Су не забеляза момичетата, защото гледаше в документите.
-Е, добре. Сигурно интересното ще е по-нататък.-каза Майк и погали Ри по главата. Остави празната чаша от водка на масата и излезе.
-Предлагам да си тръгваме и ние? - каза Кейт.
-Не ядохме пица...-змънка Фини.
-Това беше много по-добро от пица.-уточни Ри и си доизпи колата.-Сметката, моля.
Сервитьорката дотича и погледна празната чаша на ъгъла на масата.
-Това кой ще го плати?
Момичетата се спогледаха.

-...Копеле.-каза Кейт.
-Прецака ни с 5 кинта.-размрънка се Ри.
Фини вървеше след тях и ги гледаше усмихвайки се. Наистина, интересното още не беше започнало.

Ри.Ри.Ри.
ааа, Риририририри...
Майкъл си тананикаше някаква мелодия, но тя продължаваше да звучи като Ри. Отвратително глупаво. Вървеше по прашната улица, леко замаян от алкохола. Вече беше есен, някой от листата бяха изпадали. Знаеше, че зад него вървят момичетата, някъде назад. Можеше да си представи Ри. Есенните листа, танцуващи около лицето й, вятърът, галещ лицето й. Стъпките й, меки по тротоара и смехът й...
Обичаше да я слуша как се смее.
Опита се да мисли от другата страна на нещата. Тоест, не изпитваше особено желание да се обвърже с който и да е било. Това не беше за него. Да харесва жените... Не, не му беше в стилът, те трябваше да бъдат използвани - но с мярка. Да си мил с тях, да им правиш подаръци, но никога, при никакви обстоятелства, не бива да ги обичаш. Иначе те започваха да си правят с теб каквото си поискат.
Някак си Ри се беше оказала различна, не биваше да й го показва.

- По дяволите, счупихте ми краката от това вървене! - заоплаква се Ри.
Цял ден вървеше на тези токчета. Направо всичко я болеше.
- Красотата иска жертви - подсмихна й се самодоволно Кейт.
Ри изпуфтя и й се изплези.
- Ако продължаваш така, ще си намеря друг човек, с който да се ебавам.
- Амииии, какво ще кажеш за Майк?
Червенокоската се закова на място и зяпна, все едно току що беше паднал метеорит точно пред нея. В резултат на това Фини за малко да падне - Ри беше увисила на ръката й.
- Опитваш се за избиеш невинни жертви? - учуди се Фи.
- Извинявай, дразни меее... - измрънка другата.
Кейт просто се подсмихна и пое другата ръка на Ри. Знаеше, че тя никога няма да й се разсърди.

А вечерта пак беше само на Майкъл. На тялото му, на прегръдките му, на откачените му 15 минутни целувки.

» `cause i just don`t give a shit ;]